За учители

Защото без вас нямаше да ни има, ние искаме да ви подарим книга или карти. При всяка поръчка над 17 лв. подаряваме книга, а при поръчка над 27 лв. – активни карти. Вие сами може да изберете книжката или картите, които предпочитате да получите!

Промоцията е активна от 20.03.2017 г. до 27.03.2017 г. и е валидна само за поръчки, направени през електронния магазин на издателство „Клевър Бук“. Няма натрупване на подаръците от съответната промоция. Промоцията може да се съчетава с други специални оферти на сайта за дадения период.

От началото досега се случиха много неща - за това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни факта, които бяхме позабравили:

Джонас Харисън е работил в училище повече от 16 години. През този период той забелязва определена тенденция в поведението на родителите към децата им: децата биват разглезвани до такава степен, че те трябва непрекъснато да бъдат забавлявани. Ето какво споделя той в пост във фейсбук:

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на……., че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.

Аз не мога да разбера откъде изобщо се е взела идеята, че детските градини и училищата трябва да започват в това съвършено нечовешко време. Кой е решил, че децата, които сме разбудили по тъмно, натикали в чорапогащници, извадили на студа и сме завлекли до училище,  ще възприемат отлично учебния материал, поднесен им от някакви възрастни, които едва-едва са стигнали до училището по тъмните улици?

Хипотезата, че така е най-удобно за работещите, за да могат да заведат децата и после да стигнат до работа, е невярна, защото училищата свършват по-рано, отколкото свършва работният ден на тези клети служители.

Представяте ли си колко различен би бил светът, ако цялото това нещастие започваше в 10 часа сутринта. Дори само заради това децата да не се налага да стават на тъмно и за цял живот да запомнят с неприязън фразата: „Катяяя, Кольооо, ставайте, ще закъснеем за училище!“, и стърженето на лопатите по асфалта. И лицата им няма да са толкова прозрачни. И сутрешните караници ще са по-малко. Извинете, но просто не мога да повярвам, че всичко това се е върнало в живота ми с идването на децата. И скоро няма да си тръгне.

И защо, защо нито едно училище не започва в 10 часа?

Смятам, че напливът в него би бил огромен!

Източник:

Пиша това писмо със свито сърце поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя никого или да прозвуча, сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна, съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. 

От какви фактори зависят детските успехи и неудачи? От образованието на родителите? Не, това е твърде праволинеен отговор. А от какво тогава? Ето едно предположение на петербургските социолози:

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Средното училище Хънтингтън намалява драстично проявите на лошо поведение, след като заменя временното изключване на учениците от училище с „временно включване“.

При временното включване, вместо наказания ученик да бъде отстранен за известно време от училище, неговият родител е поканен да се присъедини към учебните часове и да бъде рамо до рамо с детето си по време на учебния процес.

Ученикът от училище Хънтингтън Джъстин споделя как му се е отразила новата мярка:

„Миналата година бях отстраняван от занятия няколко пъти. Тази година – нито веднъж“.

Джъстин обяснява, че когато той и майка му са се върнали след първия ден на „временното включване“, са провели сериозен разговор.

„Тя искаше да знае дали винаги се държа така, както докато бяхме заедно, и аз и казах, че днес бях по-добър заради нея.“

Директорът Франк Барнет каза, че в резултат на този подход наказанията са намалели с 2/3, а инцидентите, причинени от лошо поведение, са спаднали наполовина. Училището установило, че преди тази промяна отстраняването от училище не е смятано за наказание, а за почивка и дори някои ученици са ги планирали и умишлено предизвиквали.

Директорът сподели, че повече от 30 семейства са участвали във „временното включване“.

Нови правила за ДОМАШНИТЕ

Скъпи родители,

След много проучвания това лято реших да пробвам нещо ново.

Тази година учениците ще трябва да довършват у дома само задачи, с които не са се справили по време на учебните часове. Тази година няма да имаме домашни.

Изследванията не успяха да докажат, че домашните работи подобряват представянето на ученика. Аз по-скоро бих ви помолила да прекарвате вашите вечери, правейки неща, които доказано помагат за успеха на децата. Вечеряйте семейно, четете заедно, играйте навън и слагайте детето да спи рано.

Благодаря ви,

г-жа Бранди Янг