За учители
1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето.
Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите. Децата са емоционални - те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведението на своите родители. Ние често сме склонни да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното – емоционалното състояние на детето.
Преподаването е трудно занятие. Завладяващо и променящо живота, но много трудно. Да се грижиш за толкова много деца 40 часа всяка седмица, като се стремиш те наистина да научат нещо… това може да е доста голямо предизвикателство.
Учителят на XXI век е:
Адаптивен
Той може да се приспособи към всяка промяна. Да си преподавател в днешния свят, означава да усвояваш непрекъснато променящи се програми, планове, инструменти. Умните дъски заместват черните, таблетите – учебниците, и новият учител трябва да се справя с това.
Учащ през целия си живот
Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?
Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.
Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.
Когато бях млад учител в средното училище, понякога казвах на учениците си думи, за които по-късно съжалявах. През последните няколко години съм свидетел как учители често отправят неприемливи реплики към учениците. Наскоро попитах завършващите си студенти (а те всички са практикуващи учители) дали съжаляват за нещо, което са казали. След като ги изслушах, направих списък на нещата, които никога не трябва да казваме.
Искам да споделя с вас един простичък подход, който наричам „възпитание на ухо“. Често се е случвало, когато ни дойдат гости (или ние отидем на гости), дъщеря ни да започне да се държи лошо. Аз съм уверена, че на детето не трябва да се караме пред външни хора, дори и пред бабите/дядовците.
Смятане с пръсти.
Нещо, което особено забавлява децата ми в колата (като, разбира се, не аз съм шофьорът), е да им показвам задачки от 1 до 10 с пръсти.
Тези игри са изпробвани с деца на 4, 6 и 12 години (макар че 12-годишният почти през цялото време слушаше музика със слушалките и дъвчеше отегчено дъвка), като най-интересно за децата беше, когато участвахме ВСИЧКИ, включително мама и татко.
Предлагаме ви една малка книжка по една трудна тема, темата за насилието над деца – как да реагираме на него и какво да правим, когато го срещнем. Предполагаме и се надяваме, че децата ще четат тази книжка заедно с някой възрастен – родител, роднина, близък, учител, за това се обръщаме и към двамата.
Авторът на статията – Лия Шарова, ръководител на центъра „Стоп-Угроза“, коментира една много важна грешка, които ние, родителите, понякога допускаме. Моля, прочетете:
Мили майки и татковци,
Днес в часа ни представих на децата две ябълки (децата не знаеха, но аз предварително хвърлях на земята едната ябълка, като внимавах да няма външна промяна в нея). Говорихме си за ябълките и децата описаха как и двете изглеждат еднакви – червени, почти еднакви по размер, сочни и вкусни.