Cleverbook

Когато нашето първо дете беше още бебе, планирах никога да не викам на децата си. Не е изненадващо, че този родителски идеал потъна в калта заедно с „Моите деца никога няма да гледат ТВ“.

Още преди 30 години най-прогресивните мами решиха, че е нужно „да сме приятели с децата“, а сега тази епидемия се е разраснала неимоверно. Всички искат да са приятели с децата си! По-опитните в това вече се хвалят с резултати: „Аз съм най-добрият приятел на детето си! Всичко ми разказва?“. В такива моменти ме обзема недоумение – как така хората са решили, че да си родител – мама или татко, е по-лошо, отколкото да си приятел? И виждам три тенденции:

Джилиан била на 7 години, но бъдещето ѝ вече е било заплашено. Представянето ѝ в училище било просто отвратително. Джилиан се бавела при изпълнението на заданията, имала ужасен почерк и ниски оценки.

Все пишем за децата, но нека поговорим и за родителите.

Още повече че темата за разрешенията и забраните е почти изцяло „родителска“. Защото ние сме тези, които страдаме и се питаме – може ли, или не може, мъчим се с въпроса „Кой е прав?“ – съседката, бабата или умната книжка; ние сме тези, които ту се ругаем за излишната строгост, ту се упрекваме в прекомерна отстъпчивост…

Попитахме деца кое тяло смятат за красиво. Отговорите им бяха поразителни!

И така, красивото тяло е…

„Меко.“ – Марк, 4 г.

Преди години си мислех, че няма нищо по-болезнено от раждането. След това обаче дойде и тази част от родителството – етапът „Мразя те!“. Само две думи, но понякога мисля, че са едни от най-болезнените… И все пак имам новини за всяка майка, която е готова да избухне в сълзи, когато детето ѝ пусне „Мразя те!“ бомбата.

Колкото повече разсъждавам на тема детското развитие, толкова по-спокойно ми става.

Оказва се, че не е чак толкова трудно. Ако се обобщят всички съвременни изследвания и се извади главната идея, то тя ще бъде тази: не се впрягайте чак толкова.

Работата е там, че у детето има вграден механизъм за търсене именно на тези занимания, от които то се нуждае в определения момент. Говорим за заниманията, които са му необходими за нормално, хармонично развитие, а не за да впечатли околните.

1. „За да успокоим детето, е нужно да го разсеем.“

Цел: Да помогнем на детето да се справи с негативните чувства.

Резултат: Отвличането на вниманието води до това, че негативните чувства остават вътре в детето. Дори външно то да се успокоява, най-вероятно потиснатите емоции ще се проявят при първия удобен случай, а ние ще се чудим защо заради някаква глупост детето е изпаднало в истерия за часове.

Виканици, караници, гневни погледи… всичко, което се случва, когато загубим търпение. Но едва ли искате децата ви да ви запомнят с това, нито пък искате те да отглеждат децата си по този начин.

И така, как да бъдем по-търпеливи с децата си:

1. Чантите.

Чували сте за безсънните нощи, за коликите, сополите и задачите по математика. Но никой, никой не си направи труда да ви предупреди за чантите, торбичките, раниците и найлоновите пликчета, нали? Всяка сутрин ще се опитвате да откриете в мъглата на ума си информация за това кое дете на какво трябваше да ходи днес – футбол, плаване, карате? И при всяко връщане вкъщи ще носите: раницата с резервните дрехи за градината (знам, че тя по принцип си стои в шкафчето в градината, но дъщеря ви от известно време не може да живее без нея), оборудването по плуване, дамската ви чанта (която всъщност е чантата от детската количка, но се надявате да не си личи много), дамската чантичка на дъщеря ви (която е всъщност вашата бивша дамска чанта), якето на детето, безценните драсканици от днешния успешен учебен ден. За да приключа все някога темата, няма да спомена за евентуалните чанти с покупки.

1. За първи път в живота си си сигурен, че някой те обича – искрено и безусловно. Независимо как изглеждаш, как миришеш и дори как се държиш. Някой грейва от щастие, щом те види, дори след 5-минутна раздяла. Някой те целува беззъбо по брадичката, бърка ти любовно в устата или търка носа си в твоя. Някой иска непрекъснато да те държи за ръката – „Ама защо не ме стискаш, стискай ме де! Не ме пускай!

На всички родители е до болка позната картинката – само след час новата играчка се търкаля сред купчината от кукли, колички и топки и детето вече я е забравило. В Германия решават да изпробват доста по-радикален метод за решаване на този проблем.