Cleverbook

Веднъж преди много, много години на Северния полюс се случи голяма беля. Дядо Коледа се разболя тежко. Добрият старец имаше висока температура, силна треска и раздираща кашлица. Той лежеше изнемощял в постелята си и разбира се, работата по приготвянето на подаръците не само че замря без него, а напълно спря.

Обитателите на Коледния град се събраха, силно обезпокоени и разтревожени, и започнаха да умуват как да му помогнат. Едни предложиха разтривка с кленов сироп. Други искаха да му направят чай от борови иглички. Трети предлагаха гореща вана с шоколад. Най-накрая една сребърна лисица, живяла дълго и събрала много мъдрост, каза:

- Защо не повикаме доктор Охболи? Той със сигурност ще знае как да излекува Дядо Коледа! 

Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението изглежда положително и за двете, това може да подтикне към принципно съревнование. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови достижения.

Получавам поне 10 родителски запитвания седмично: „Искам психолог да поработи с детето – изобщо няма мотивация да учи!“. И затова реших да напиша няколко неща по темата:

Промяна на общите условия

Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.

„Ти си пълен провал!“ Това са думите, които ми каза моят учител по история в VIII клас, пред 23-ма съученици, когато не успях да изиграя ролята си в историческа пиеса, която поставяхме в училище. Докато плачех от обида през нощта, аз се чудех: „Наистина ли е така? Провал ли съм?“. Беше истина, че бях посредствена ученичка.

Много се пише за разликите в образователните системи в различните страни, но почти никой не коментира нещата, които са общи между най-добрите училища по света.

Една неочаквана причина за депресията и тревожността на децата ни.

Нивата на депресивност и тревожност у младите хора в Америка непрекъснато нарастват през последните години. Това не се дължи на променените методи за диагностика, нито пък на нарасналите предизвикателства и заплахи в съвременния свят. Промяната не е и резултат от икономически кризи, войни 

Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.

Ето мнението на психолога Питър Грей.

Моята 6-годишна дъщеря се върна у дома, след като беше на гости на баба си, с един особен блясък в очите: „Имам една идея!“.

„Мамо, гледах детско филмче и там едни деца си говориха, че са имали ДА ден! Това е един цял ден, в който родителите казват ДА на всичко, което поискат децата. Може ли да го направим? Може ли и ние да имаме ДА ден у дома?“

Ако редовно се озовавате в ролята на семейния злодей и разбивате мечтите на децата си с една-единствена дума (мога ли да ям сладолед, вместо да вечерям? НЕ!), то най-вероятно ви е време да имате ДА ден. С няколко прости правила и много ентусиазъм можете да оставите децата си да се разпореждат и да решават какво ще се случва през деня. Ще бъдете изненадани от резултатите. 

Едно изследване заключава, че няма никаква академична полза от домашните работи при децата в началните класове. Време ли е да ги забраним?

Това е един много стар дебат, участниците в който обикновено