Cleverbook

В наше време е съвсем нормално да има много гръмки и тежки разводи. Нека да ви кажа моето мнение:

Според мен отговорността за целостта на брака винаги се носи от мъжа. Това е мъжка задача – да запази семейството, дори в даден момент да се появят проблеми. И това е всъщност най-важната му задача в живота.

Ще поясня позицията си и ще споделя няколко правила

Дъщеря ми Елиза завършва гимназия след две седмици. Дните са дълги, но годините са кратки. Опитвам се да потисна желанието си да вървя след нея вкъщи и да ѝ давам мъдри съвети. За да облекча мислите си, ето какво бих ѝ казала както на нея, така и на всеки, който завършва гимназия, колеж или магистърска програма:

Има безкрайно много разговори на темата ранно детско развитие. И още повече директни спекулации: но как от детето ще стане достоен човек, ако не го развиваме с всички сили! И рядко се замисляме какво точно означава „да го развиваме“, а директно се хвърляме в битката – не може всички наоколо да грешат, нали? И така започваме да воюваме – с детето, със самите нас: вече е на 4, а още не познава буквите, скоро ще стане на 5, а още не сме избрали музикален инструмент, на 6 е, а изобщо не е постоянен – все избира нещо и после се отказва от него… 

Методът на Монтесори

Историята: Автор на тази световноизвестна система е Мария Монтесори – учител и лекар, една от първите жени в Италия, получила научна степен. Своята първа школа Мария Монтесори открива на 6 януари 1907 г. в Рим. Нейният метод се оказва толкова ефективен, че канят Мария в различни страни, за да споделя опита си. В момента съществуват повече от 22 000 училища в 110 страни, които обучават децата по нейната система.

Обожавам тази фраза: „Едно време бабите ни са раждали в полето и са оцелявали. И е нямало рак!“

Да, едно време не е имало рак. Защото не са го диагностицирали. Човек просто е умирал.

Не е имало алергии към ваксините. Децата са измирали масово от дифтерит и толкова.

И проблем с контрацепцията не е имало. Хората са раждали и са оставяли децата да умрат от студ и глад.

Бащата на две дъщери Андрей Буренок споделя своя опит.

Не им давайте точни указания какво да правят в дадени ситуации

Емоционалната компетентност, това е способността да разбереш собствените си чувства и да ги насочиш в необходимото русло. Или по-просто казано – ако човек успява да се справи с раздразнението си, без да е в конфликт със себе си и околните, то означава, че е емоционално компетентен.

Всички ние знаем, че от време на време децата се превръщат в малки дяволчета, които не могат да контролират емоциите си. В тези моменти те могат да се търкалят по пода, да крещят пронизително, да тупат с крака и да плачат. А понякога просто издевателстват над нас с исканията и мрънкането си, проверявайки къде е границата на родителското търпение. Но трябва да помните едно – в повечето случаи те правят това не нарочно, а като част от собственото си развитие, порастване и съзряване на личността. Разбирайки това, ние ще се научим да разбираме нашите „трудни“ деца.

Домашните задължения са ябълката на раздора за много семейства. Голяма част от нас са свикнали, че те са отговорност на жената, която междувременно работи и ражда, и отглежда деца. Само че моделът, в който мъжът работи, а жената се грижи за дома и децата, все по-малко се вписва в съвременното общество. 

С появата на детето жената променя възгледите си за много неща и открива неизследвани досега области на своите възможности. Например колко голяма любов може да изпитва към толкова мъничко човече. Или колко пронизително може да пищи едно бебе, ако не му дадеш да хапе обувката си. Животът на майката е удивителен, непредсказуем и като цяло прекрасен. Но майчинството е единствено източник на радост и възторг. За някои от нас то налага много работа върху себе си и стереотипите, с които сме живели до момента. Всяка майка се сблъсква с трудни моменти, сложни ситуации и избори. Затова често си задаваме въпросите „Добра майка ли съм?“, „Правилно ли постъпвам?“. Често се случва да се сравняваме с другите, да се съмняваме в способностите и силите си.

1. Ако детето ви е паднало, първото нещо, което го попитате, трябва да е: „Боли ли те, или просто се изплаши?“. Много често децата по-скоро се плашат или срамуват, отколкото наистина да страдат. Ако усетите, че причината за плача не е физическа болка, разкажете му за подобни ситуации, които са се случили с вас или таткото, или дори дядо, когато са били малки. Децата обожават такива истории, те им помагат да разберат, че всички изпитват подобни чувства, както и да развият по-дълбока връзка с родителите си.