Cleverbook

Като начало е необходимо да се запасите с търпение, тъй като децата са дяволски издръжливи и ще отнеме време да забележите първите признаци на неврозата. Детето вярва, че сте на негова страна, че го приемате такова, каквото е, и за да се разруши тази вяра или поне значително да се разколебае, ще трябва да се потрудите доста.

1. Досадната майка. Докато учителката разяснява правилника за вътрешния ред, тя моли за индивидуално внимание към хигиенните затруднения на Жорко, като подробно разказва за "миризливи" случки у дома и в яслата. Докато обсъждате разходите за първото шестмесечие, тя унесено мълчи, а след приемането на детайлно обсъдения бюджет моли за подробна разбивка по пера, като изразява готовност да коментира всяка точка от него наново, естествено с препратки към личните предпочитания на отрочето си.

Невероятни рисунки ни пратихте! Благодаря на всички, които участваха – направихте тези две седмици много весели и вдъхновяващи за нас. Беше трудно да изберем само 5 наградени от всички красиви илюстрации, но все пак правилата са си правила.

И така, с по 1 кутия карти на издателство „Клевър Бук“ по избор награждаваме:

Ще споделя с вас три наблюдения, които на пръв поглед са различни, но чудесно се вписват в една обща картина.

Преди известно време ми направи впечатление нещо, което ме накара да се замисля. Всичко започна със статия на Дмитрий Губин, в която се говореше за това, че ние, възрастните, когато плащаме, за да се учим, очакваме това да става интересно, ярко, заинтригуващо, а децата ни продължават да се мъчат с безплатното образование, 

В кабинета на известния кардиолог академик Владимир Алмазов стоял стъклен буркан с истинско сърце, запазено в спирт. Всеки негов студент знаел историята му. 

До всички мои приятели преподаватели и до хората, които имат деца в училище.

Образованието в австралийските училища е в криза и някой трябва да чуе тези, които се опитват да надигнат глас. Бях основен учител в училища в Брисбейн през последните 30 години. Тази година, след дълго обмисляне, реших да си потърся друга работа, което няма да е лесно за жена на 50 г. 

Мили деца!

Дойде времето да признаем – много ви обичаме! Почти винаги. Обичаме, както можем, та нали никой не ни е учил как да го правим. Но ние много се стараем, наистина. 

Стоях на опашката за регистрация на летището в Дубай. Семейството ми се връщаше вкъщи след края на януарската ваканция. Около нас естествено имаше няколко руски семейства с малки деца и боже мой, какъв срам беше това! Няма да преразказвам подробно, но можете да си представите майките в анцузи, които викат по децата си: „Млъкни вече! Стой на едно място! Какво само се въртиш? Сега ще извикам полицая!“. 

През последните години родителите хеликоптери, както и другите видове свръхконтролиращи родители, са подложени на значителни критики за това, че създават поколение на деца, които не могат да решават проблемите си самостоятелно. Сега ново проучване на Университета в Охайо стига до извода, че постоянното и най-вероятно невинаги заслужено хвалене може да доведе до неочакван и нежелан страничен ефект като свръхразвито его. И това да има сериозни последици за детето както в детството му, така и в живота му на възрастен.

Отбелязвайки позитивното в детето и неговото поведение вие му помагате да види в себе си успешен и добър човек. Тази положителна представа не просто пробужда у него желание за сътрудничество, но му помага да формира висока самооценка, увереност в себе си и собствените си способности. 

40-годишна жена ми разказа как веднъж, когато е била малка, нейната строга майка ѝ облякла нова рокля и я пратила да си играе. Но преди това ѝ казала: „Ако дойдеш изцапана – ще те убия!“. Детето отишло на двора и в началото се страхувало дори да помръдне, за да не направи нещо на роклята си. Но после дошли още деца и започнали да играят.