Да си родител е...
Сутрин е, разхождам се в парка.
Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.
По-голямото изпреварва, разбира се.
- Спечелих! Спечелих! – вика той, писука като малко разрошено врабче.
А в това време малкият е спрял. Вдига от пътеката кленов лист. Гледа го замислено. Обръща се към майка си и казва:
Спомняте ли си с какъв ентусиазъм децата отиват на училище в първия учебен ден! Харесва им всичко – училището, звънецът, учителката и разбира се, самият процес на усвояване на нови знания.
Но с преминаването в по-горни класове това се променя, и то не към по-добро.
Мит 1: Ако не ги принуждаваме и не ги контролираме, те няма да учат
Хайде да започнем с главното – по принцип е невъзможно да насилите едно дете да учи. Можем да го заставим да заучи нещо за момента, за да мине изпитът или да изкара контролното, да получи добра оценка, да постъпи в университет. Но ако не се връща с удоволствие към получените знания, то просто ще ги забрави. А постояннат
Най-важното условие за успешна адаптация към училищната среда е самостоятелността. Колкото по-подготвено е детето ви, толкова по-уверено и спокойно ще е по време на часовете.
Не слушайте какво казват другите родители за учителя на детето ви. Не забравяйте, че вкусовете и критериите са различни, както и интерпретациите на конкретни случки.
Говорете за училището като преживяване – старайте се да бъдете максимално обективни, да не прекалявате с хвалбите или пък с предупрежденията.
ПРОБЛЕМ
„Не се осмелява да каже кое върви добре и кое не, дали обича нещо, или не, дълго се колебае, преди да избере, след това сменя мнението си, извинява се веднага след като му се стори, че е сгрешил, или е направил беля.
„Когато му предложа да покани приятели на гости, детето ми казва, че няма такива и че на никого не му пука за него.“
Страхът от погледа на другия
„Когато гледам себе си, се отчайвам“, казва афоризмът, но детето, което не притежава самоувереност, не е в състояние да приложи неговата втора част: „Когато се сравнявам с някого, се успокоявам“.
Следвайте принципи за общуване, които са се доказали във времето.
Обърнете внимание на това, което дава резултат отначало, винаги, всеки ден.
След като две години се правихме на глупаци с нашите най-малки деца, плакахме, викахме от
Като помагате на децата си да оценят самоувереността си, вие не просто прилагате модерни родителски техники. Предлагате им начин на живот, който им помага на първо място да са в хармония със самите себе си. Това е пътуване, чиято цел е човек да открие своето правилно място според своите вътрешни, лични критерии. Да определи личните си цели, като следва по-скоро своите дълбоки стремежи, отколкото да отговаря на някаква обществена представа, напудрена и изкуствена. Да е с добро самочувствие и да се чувства добре сред околните. И да, накрая, да си самоуверен, означава да разбереш по-добре как да придадеш смисъл на живота си.
Ако детето ви среща трудности в училище, класическият метод се състои в това да се опитате да попълните пропуските му, като го натоварите да работи повече, като го проверявате по-често и го карате да се упражнява в тези области, в които среща трудности. Но тази допълнителна работа, която е мъчителна за него, се оказва в повечето случаи неефикасна, ако използвате едни и същи канали за обучение и се позовавате постоянно на едни и същи видове интелигентност.
Отначало Хауърд Гарднър дефинирал седем вида интелигентност, към които през 1996 г. добавил осми вид – „натуралистична интелигентност“. Дефинирал определен брой критерии, позволяващи да бъде смятано като интелигентност нещо, което би могло да се определи като качество, умение, възможност или талант.