Да си родител е...
Заедно в една къща? По цял ден? Повече от месец? Как се отразява на децата това време, прекарано с родителите?
Попитах Ани, която е на 11 години, как се чувства по време на извънредното положение и какво се е променило в нейното семейство. Отговорът ѝ може да е изненадващ за мнозина, защото тя е тийнейджър:
Ще започнем с игри за по-малките - 7-8 години, но имаме идеи и за най-големите - от тийнейджъри до пенсионери :)
Всички сме вкъщи, при това повече от всякога. И дори вече да имаме ритъм и организация на учебните и работните часове, имаме и много време, в което да сме заедно. Ние ви предлагаме нашите игри, защото са умни, забавни и със сигурност ще допринесат за приятни семейни вечери, поне за малко далеч от мониторите.
За някои родители думата „конкуренция“ има отрицателно значение – борба, съперничество между децата, при което един печели и много губят. Според тях състезанията и олимпиадите могат да причинят стрес и разочарования на детето.
Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!
Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!
Вече съм на 40 години и да си призная честно, най-важните неща научих не в училище и в университета, а в професионалния и личния си живот. Т.е. все още не съм убедена, че имаше изобщо някакъв смисъл да уча химия, физика и по-сложната част от математиката, защото те никога, за нищо не ми потрябваха поне до този момент.
Баща съм на деветгодишен син в трети клас.
Всеки път, когато прекосявам училищния двор, най-често със сина ми до мен, чувам реч на омразата, с която малки и големи ученици се обръщат едни към други. „Всеки път“ не е случаен израз, а означава, че това се случва действително всеки път.
Тази тема ме затрудни много, защото гледам на нея едновременно от много гледни точки: като ученик, като родител на двама много различни ученици, като обучаващ възрастни, и всичко това през очите на бивш пънкар.
Не плашете детето с измислени неща (Баба Яга, Торбалан, Злата вещица, призраци и др.) или с реални неща (Лошият чичко полицай, някоя съседка и др).
„Имам кутия и в нея затварям всичките си притеснения.“
Необходими материали: кутия от обувки, цветна хартия, флумастери, прежда, стикери и др.
Времетраене: 30-60 минути за подготовка; от една седмица до няколко месеца.
Подходяща възраст: над 4–5 години.
Следвайте принципи за общуване, които са се доказали във времето.
Незабравяйте по-големите деца: към тях също трябва ярко и явно да изразяваме любовта си, емоциите си, своята привързаност, гордостта си. Те винаги ще имат нужда от това: станете коментатор за неговия фен клуб, поздравете я дори за най-малкия успех.