Да си родител е...

Ето още 2 вкусни рецепти от Катя от Sugarmouse – наш партньор в проекта „Аз готвя здравословно с мама“.

БАНАНИ С ФЪСТЪЧЕНО МАСЛО И ШОКОЛАД

Комбинацията между трите вкуса се е превърнала в класика. Ето обаче един лесен и оригинален начин за поднасянето им.

Знаете ли кое е най-важното качество на човека, свързано с оцеляването му?
Качеството да се приспособява към нова среда с различни условия. Или накратко – способността да се променя.
В това число включвам промяната в начина на мислене и физическата промяна, за която са нужни векове, ако не и хилядолетия.

Признавам си, винаги съм си падала по здравословните неща, алтернативните лечения и прочее леки или тежки (в очите на майка ми) отклонения от популярните такива.  И не, не смятам, че здравословното хранене е лудост, но лесно може да се сбърка с такова. Ще ви разкажа защо.

Средното училище Хънтингтън намалява драстично проявите на лошо поведение, след като заменя временното изключване на учениците от училище с „временно включване“.

При временното включване, вместо наказания ученик да бъде отстранен за известно време от училище, неговият родител е поканен да се присъедини към учебните часове и да бъде рамо до рамо с детето си по време на учебния процес.

Ученикът от училище Хънтингтън Джъстин споделя как му се е отразила новата мярка:

„Миналата година бях отстраняван от занятия няколко пъти. Тази година – нито веднъж“.

Джъстин обяснява, че когато той и майка му са се върнали след първия ден на „временното включване“, са провели сериозен разговор.

„Тя искаше да знае дали винаги се държа така, както докато бяхме заедно, и аз и казах, че днес бях по-добър заради нея.“

Директорът Франк Барнет каза, че в резултат на този подход наказанията са намалели с 2/3, а инцидентите, причинени от лошо поведение, са спаднали наполовина. Училището установило, че преди тази промяна отстраняването от училище не е смятано за наказание, а за почивка и дори някои ученици са ги планирали и умишлено предизвиквали.

Директорът сподели, че повече от 30 семейства са участвали във „временното включване“.

Нови правила за ДОМАШНИТЕ

Скъпи родители,

След много проучвания това лято реших да пробвам нещо ново.

Тази година учениците ще трябва да довършват у дома само задачи, с които не са се справили по време на учебните часове. Тази година няма да имаме домашни.

Изследванията не успяха да докажат, че домашните работи подобряват представянето на ученика. Аз по-скоро бих ви помолила да прекарвате вашите вечери, правейки неща, които доказано помагат за успеха на децата. Вечеряйте семейно, четете заедно, играйте навън и слагайте детето да спи рано.

Благодаря ви,

г-жа Бранди Янг

Раздяла пред детската градина

Раздялата трябва да бъде бърза и кратка. Ако на вратата на детската градина детето започне да плаче и да ви моли да се върне, не отстъпвайте. В противен случай ще ви манипулира и занапред и ще продължава да ви устройва подобни сцени. Кажете ли веднъж „тръгвам”, непременно тръгнете. Повярвайте на госпожата, че щом влезе в стаята, малчо бързо се успокоява и всичко е наред. Освен това практиката показва, че детето много по-бързо 

1. Помагайте, но не вършете нещата вместо детето! Целта не е перфектно изпълненото домашно, а уменията, които детето ще усвои, докато подготвя домашното. Участието на майката и таткото при подготовката за училище по- казва на детето колко важно е ученето. 

Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите. Децата са емоционални - те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведението на своите родители. Ние често сме склонни да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното  – емоционалното състояние на детето. 

Въпросите… Чувам ги в главата си, предусещам ги още щом забележа ОНЗИ специфичен поглед и ОНОВА окръгляне на очите, щом осъзнаят, че да, наистина се качвам в метрото с три деца, две тротинетки, колело и небрежно метнала две чанти на рамо…

1. Е, защо бе, моето момиче?! (момче): Ами, чиче, и аз не знам защо… Така се случи. Ти как щеше да направиш – да го върнеш ли?
Дългата версия: Един ден Съдбата реши, че в нашето семейство две деца са малко, и завъртя нещата така, че двата процента предупреждения по кутийките да се сбъднат в ей тоя тука бандит, най-малкия.

Този материал е нещо като продължение на „Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка“ от Мая Бобева-Атанасова. Мая е била питана всички тези, че и повече, странни въпроси от приятели, познати и непознати. Отговорите ѝ невинаги са били навременни, остроумни и пълноценни (поради изненада или недостиг на мозъчни клетки, особено по време на третата ѝ бременност), затова се видя принудена да напише статия, за да разясни нещата веднъж завинаги. Но понеже все още не е сигурна дали НЕ ГРЕШИ (защото е очевидно, че някои от въпросите всъщност са констативни твърдения с укорителен характер), реши да поразпита и други многодетни майки, за да вземе някоя идея за остроумен и затапващ отговор. Разбира се, тайничко се надява да не попадне на майката от въпрос №3… 

Отговаря Елисавета Белобрадова, майка на 3 деца, една от създателките на 

Какво да направим, ако детето си е счупило или загубило скъпия телефон?

Попаднах на интересна дискусия и искам да отговоря.

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

Този текст е едно своеобразно продължение на статията "Най-интересните (и странни) въпроси, които са ми задавани като многодетна майка". Текстът получи широк отзвук сред родителите на 1,2,3 и повече деца, затова решихме да продължим темата. Зададохме на един 3-детен татко същите въпроси и вижте какво се получи: