Да си родител е...

Оставаме в тази възраст, в която не сме получили достатъчно любов

В света на възрастните ние трябва:

-       да поемаме отговорност за своя живот, а понякога и за живота на другите;

-       да правим избор в сложни ситуации;

-       да рискуваме;

-       да се конкурираме;

-       да работим много, за да успеем;

-       да вземаме, а не да чакаме да ни дадат.

Малейчук Генадий Иванович

Да пораснеш

Имам един вътрешен глас, който понякога жалостиво пищи: „Не е честно! Аз съм добра! Аз съм малка! Съжалете ме! Трудно ми е! Никой не ме обича! Никой не иска да си играе с мен! Не искам да вземам решения! Не искам нищо да правя! Другите са виновни! Искам да ме гушнат!“.

И друг глас, който студено и твърдо повтаря: „Виж я ти нея! Не било честно! Я се погледни! На кого си нужна такава! Мрънкало! Стига си се оплаквала! Нищо никога не довършваш! На всички им е писнало от теб! Слабачка!“.

Имам приятелка от детинството. В училище родителите ѝ я биеха с колан – дебел, войнишки колан – за петиците (защото трябваше да носи само шестици), за разпуснатите коси („така ходят само проститутките“), за това, че нарича майка си „майко“, а не „мамо“, за това, че пере дрехите не точно така, както са ѝ показали. Че е поканила приятелки вкъщи и за още куп неща. Тя много ми завиждаше на отношенията с майка ми. Струваше ѝ се, че към мен се отнасят с разбиране, че вкъщи царят отношения на подкрепа и свобода, любов и щастие. И в общи линии, сравнено със ситуацията у тях – така си беше. В онези години тя дълбоко ненавиждаше родителите си.

Приятна, отпускаща мелодия, слънчев ден, птички пеят, появява се красива жена с безупречна кожа, лъскава коса, вързана прилежно, гримирана, усмихната, лъхаща на спокойствие. Сложила нежно ръка на коремчето си, би трябвало да е към осмия месец някъде. Добре че се вижда коремчето, да разбереш, че е бременна, тъй като фигурата ѝ не го издава по никакъв начин. Бъдещата майка или покорява някой връх, или е седнала в парка на пикник (как е успяла да седне, не знам), вдига гирички, танцува румба или „тича“ с мъжа си по плажа… Гледаш въпросната реклама или филм и изпускаш замечтана въздишка…

Имало едно време една майка. Тя била много добра. Но се опитвала да стане още по-добра. Защото всички наоколо говорели, че най-маместите мами са тези, които са най-добри във всичко и навсякъде. И майката се стараела. Какво ли не правила – и децата обичала, и на море ги водила, хранила ги само със здравословни храни, лекувала ги с натурални средства, чистила, подреждала, готвела винаги прясна храна, постоянно перяла, правила творчески проекти, учила математика, четяла книги по детска психология, всичко обяснявала, никога, никога не викала, в свободното си време работила, макар че всъщност не ѝ оставало много свободно време. Накратко – майката бавно се приближавала до идеала за МАЙКА.

С всички мъже, които се наемат да разсъждават по темата, че щом една жена е родила, то е редно да си седи вкъщи и да си гледа децата, а не да хойка по улиците и магазините, аз бих поиграла на една много увлекателна игра.

Какво бих искала да кажа на майка на 2–3- и повече годишни деца? Мечтаеща да им даде всичко, изискваща от себе си невъзможното, вечно препъваща се в собствените си непосилни очаквания и постоянно проваляща се, проваляща се, проваляща се… Или накратко – на себе си отпреди 15 години?

Почти всяка седмица се отказвам. Не мога. Не издържам. Не се справям. Стига толкова. Списъкът с несвършените задачи непрекъснато проблясва в главата ми и всъщност още от събуждането си решавам, че днес няма смисъл да върша каквото и да е, защото, така или иначе, ще останат един куп яростно светещи в червено точки, за които съм закъсняла. По-добре да си остана в леглото и да си се потискам, без да хабя и без това липсващата ми енергия. Разбира се, това е невъзможно, което ме депресира още повече. Дори в една проста депресия не мога да изпадна. НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА ТОВА. Ето една дребна част от провалите ми:

Аз съм майка пантера. Смятам, че основната ми задача е да нахраня децата, да ги оближа и да ги науча да живеят самостоятелно в саваната. Без моята помощ и постоянна подкрепа.

1. Състоянието ви преминава през различни стадии: „Леко недоспала“ – нормална нощ; „Изобщо не спах“ – нищо особено; и „Кой да е спал? Аз?“ – готова сте да спите прави, на стол и като цяло, навсякъде.

2. Знаете 35 лесни и 25 трудни начина да приспите бебе и сте готови да ги демонстрирате във всеки един момент.

3. По-рано имахте бюст, а сега имате ам-ам, млечна кухня, млекоцентрала и т.н.  Понастоящем тази част от тялото ви не е обременена с никакви сексуални или естетически функции.

През първия месец в Студентски град почти не съм спала. Дискотеки, клубове, купони. Вашите не те чакат на вратата и не трябва да измисляш оправдания защо си закъснял от типа на: „Изпуснах последния автобус“. Прибираш се призори, измиваш очите и отиваш на лекции, кръвта ври и кипи. Тогава не съм си и представяла какво значи да си уморен.
Всичките ти приятелки, които родиха преди теб, ти казват, че не се спи – но ти, разбира се, си мислиш, че при теб ще е различно.

Има много лесни, безопасни и високоефективни методи за лечение на децата ни, валидни и за нас, нашите родители. Дали от страх, незнание или презастраховане, много семейства посягат към хапчета/прахчета, които обаче са медикаменти. А безобидни медикаменти няма. Има истински лекарства, а както още от Хипократ знаем, това е натуралната храна. Предлагаме ви тези простички и логични съвети. Опитайте и после съдете: