Блог

Никога не съм била особено точна, но когато станах родител, пред мен се откри една цяла нова вселена от извинения за закъснение на срещи, училище, партита и

1. Не очаквай от твоето дете да бъде същото като теб.
Помогни му да стане себе си, а не твое копие.
2. Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си сторил за него.
Дал си му живот – как да ти се отблагодари за това? То ще даде живот на друг човек, той пък на трети – това е необратимия закон на благодарността.

У дома:
Спортно ядене
Хапка – ставаш и вземаш хвърлената на земята играчка, хапка – и пускаш диска на „Бамби“, за да спрат най-накрая писъците, хапка – и пак вдигаш играчката…

Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:

1. „Госпожо, защо крещите?“
Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин. След това се сещам, че

Ключов елемент е търпението. Ще се опитаме да пресъздадем някои от най-честите ситуации и подходящи ответни фрази от живота на Площадката:

Раждането на три деца промени много неща в живота ми, но най-неочакваното от тях беше повишената като количество (с непознати) и променената като качество (с близки хора) комуникация. Ето няколко от най-странните реплики, които съм чувала по мой/наш адрес:

1. На колко години трябва да им разясня, че бебетата не излизат от пъпа на майката?

Младата и добре изглеждаща жена беше много развълнувана.
- Имам голяма нужда от съвета ви – става въпрос за сина ми. И в детската градина ни казаха, а и ние сами виждаме. Може би правим нещо неправилно?
- Може би – свих рамене аз, – но ще мога да кажа със сигурност тогава, когато разбера по-подробно какво правите и какво точно виждате.

Спомняте ли си безгрижните дни преди появата на децата? Как, ако трябва да отскочите до магазина, просто си измивате зъбите...

В дните, преди да имам деца, когато чувах хората да говорят, че родителството е тежък труд, аз любезно се съгласявах с тях. Но всъщност си мислех, че тези приказки са просто оправдание на уморени родители, или пък някаква форма на великодушие и окуражаване на не особено старателните такива.

„Здравейте, синът ми е в VII клас, предстои му да кандидатства, а няма никаква амбиция да учи, светът му е игри на компютър и телефон, когато ги отнема и го лиша от тях, става вечно намръщен, сърдит, не говори с никого, когато му заговоря за училище, въобще не слуша вече… не иска и да спортува… дайте ми съвет, моля!“