Забавно

Всички родители знаят, че е важно да играят заедно с децата си, но можеш ли накратко да ни припомниш още веднъж? Защото вечер сме уморени, трябва да готвим или пък искаме да видим какво се случва с пандемията… и все отлагаме. А не трябва.

Не плашете детето с измислени неща (Баба Яга, Торбалан, Злата вещица, призраци и др.) или с реални неща (Лошият чичко полицай, някоя съседка и др).

Записахме Артьом на детска градина. Но не го пуснахме на 1 септември, а го пратихме за още един месец на село, да се наслади на есента. Предупредихме в градината, че ще се появим не по-рано от 1 октомври.

Понеделник

Отидете в нов парк, в който да покарате любимите си тротинетки/велосипеди. Останете до късно, седнете на заведение или хапнете на пейките носените от вас сандвичи.

Направете си домашен сладолед, който да хапвате през цялата седмица. Най-простичко и здравословно е да пасирате банан, кокосово масло и мед и да го разлеете в подходящи формички. Задължително включете децата в рязането, натискането на копчето на пасатора/блендера и разсипването във формите (и извън тях). Сложете във фризера и от вторник започнете голямото лятно ядене на сладолед J

Вторник

Намислете си ПРОЕ

Когато бях малка, имах гардероб, който отварях с огромен страх, защото оттам непрекъснато падаха и ме затрупваха дрехи, играчки и какво ли още не. Още не знаех какво е това „минимализъм“, но имах огромна нужда от него.

Помолихме няколко майки да ни разкажат нещо смешно и нещо важно за синовете си. Ето какво ни споделиха:

Мъдри слова: „Как да започнеш да развиваш детето си. Първо правило: остави го на мира. Второ правило: остави го на мира. Трето правило: остави го на мира“.

Отменете всички кръжоци, извънкласни активности и оставете децата на мира!

Нездравословната доза заетост може да разруши детството на децата ви. Образователната система ограничава времето за игра и го заменя с години, прекарани в тестове и изпити.

Малко са онези от нашите редици, които не дават домашни. Всеки знае как учениците в час спят, как си играят с любимите играчки или трият пръсти върху светкащи екранчета. Да не изброявам онези, дето все гледат през прозореца, очаквайки да видят я леля си, или Халеевата комета, а един път Данчо каза, че почти забелязал летящото Спагетено чудовище.

1. „Госпожо, защо крещите?“

Момент на тягостно мълчание, в което се взираме една в друга – дамата на средна възраст в мен – възмутено, аз в нея – недоумяващо. Че кога съм крещяла? Аз по принцип не викам, още по-малко на публични места и по-конкретно в мебелен магазин. След това се сещам, че 

Всичко започва лесно и просто, неусетно почти. С новопридобитото си дете сте на площадката и се социализирате по пясъчници и игрушки. Разговорите прерастват в запознанства и размяна на телефони. Вие бързо нащраквате:

Когато отидеш на магазина с децата, но те искат да минеш ОТ ДРУГАТА ПЪТЕКА!