За родители

Обикновено малкото дете тича при мама, за да сподели и най-малкия проблем или успех. Но колкото по-голямо става детето, толкова повече започва да крие от родителите си. Това често ги поставя в неудобно положение.

Често родителите задават въпрос: може ли да наказваме децата си и как? Но ето какъв е проблемът с наказанията. В живота на възрастните наказания почти няма, ако не включваме сферата на углавните и административните права и общуването с КАТ. Извън това няма никой, който ще ни наказва, „за да знаем друг път“ или „това да не се повтаря повече“. 

Дъщеря ми си обува чорапогащника.

Вече 15 минути.

15 минути, но сме далеч от успеха.

И съботната сутрин е провалена – чорапогащникът ѝ стяга.

А нас вече ни чакат там, закъдето отдавна закъсняхме.

Първо и най-важно – в никакъв случай не му разказвайте нищо за себе си! Максимумът, който можете да си позволите, са захаросани разкази от детството си. Само минало – никакво настояще!

Подразбира се, че няма да споделяте с него за неприятностите си на работа, за срещата си с приятели или за последния сериал, който сте гледали – какво разбира то от тези неща?

Помнете: в момента, в който започнете да водите диалог, да споделяте своите съмнения, радости, тревоги, това може да отвори кутията на Пандора. Детето неизбежно ще започне да говори за себе си.

Майката е сърцето и душата на семейството. Тя върши милион, че и повече неща. Тя е супергерой.

Майка ми направи толкова много за мен, докато растях, и продължава да прави. Но най-важното от всичко, е вътрешният глас, който грижливо посади дълбоко в мен. Той продължава да нашепва в ума ми всеки ден.

Мамо, покажи ми, че мога винаги да се обръщам към теб. Ще порасна и ще мога да се доверявам.

Мамо, покажи ми, че ти харесва да общуваш с мен. Ще порасна и ще знам, че съм интересен.

Мамо, говори ми за чувствата си. Ще порасна и ще се приемам такъв, какъвто съм.

Мамо, не ми забран

Много родители отлагат възможно най-дълго „неудобният“ разговор за птичките и пчеличките, но всъщност по-успешна стратегия би била да даваме подходящата информация в зависимост от възрастта на детето.

Какво са готови да разберат децата на различна възраст:

От 2 до 3 години: правилното название на частите на тялото – например „пенис“ и „вагина“.

1. Твърде дълго отлагате разговора по темата.

Много родители чакат, когато им се стори, че има повод за безпокойство. Например тийнейджърката им започва да се среща с по-голямо момче и изведнъж се сещат, че е време за сексуално просвещение. Или намират презерватив под леглото на сина си.

Истината е, че най-доброто време да поговорите с детето си за секса е, преди то сериозно да се заинтересува от него. Много експерти препоръчват обсъждането да започне към 8–9-годишна възраст.

Децата ни знаят повече, отколкото си мислим. И ако те получат базови знания у дома, от родителите си, то вероятността да повярват на слухове и информация от приятели и интернет е по-малка. 

Има въпроси, които родителите очакват, но остават изненадани, когато детето им ги поднесе.

Един от тях е: „А откъде идват бебетата?“ .

Често обаче децата, освен да задават въпроси, играят и на смущаващи възрастните игри – на лекар и пациент, на гаджета, на съпрузи и т.н., които нерядко са свързани с разголване.

Ако този или тази, който/която обичаш, не те обича, то не е, защото си грозен/на, защото си глупав/а или не си забавен/на. Може да си грозен/на, глупав/а, да си скучен/на и пак да имаш връзка. Сигурен съм, че познаваш такива хора сред познатите ти (огледай се също и сред възрастните). 

След любовна раздяла понякога изпитваш срам. Срам, че не си съумял да запазиш човека до себе си. Срам, че не си съумял да го/я направиш щастлив/а. Срамът на губещия, който е бил изоставен. Срам, че имаш сломен, жалък вид, че изглеждаш слаб в очите на околните.

Искаш да помолиш за разни неща родителите си. За зла участ, видели са бележника ти. Всъщност последните ти оценки са пълна скръб; или пък не си подредил къщата, както си обещал, докато са отсъствали през уикенда, и те са бесни.