За родители

Много често, когато правим забележки, ние не се съобразяваме с житейския, речниковия и емоционалния запас на детето. В повечето случаи то просто не разбира какво му казваме, чува само „Не“ или „Спри“, без да разбира основанията за това.

„Открих, че е излъгал няколко пъти, за да скрие белите, които е направил, и не ми е показвал оценките си в училище. Това не може да продължава така!“

„Не разбирам какво се случва с нея! От известно време тя дори не желае да се опита да направи, каквото я помоля или каквото каже учителката; твърди, че вече си знае/може. Ако настоявам, тя кръстосва ръце, инати се. Ако продължа да настоявам, избухва в сълзи и изчезва.“

„За нищо не ме бива“ е всичко, което казва, когато я помоля да ми разкаже как е минал денят ѝ в училище.“

Разликата между самоувереност и самохвалство

Познавате ли много възрастни, способни да говорят позитивно за себе си, да изразяват удовлетвореност от своята личност, своите действия? Нашата култура ни подтиква към скромност. Направено изследване посочва, че 67% от запитаните французи предпочитат да затаят хубава новина, за да не предизвикат завист… В нашето общество е по-приемливо да говорим за съмненията и слабостите си. Ако запитате хората около вас: „Какви са вашите качества?“, несъмнено рискувате да не получите отговор или да ги притесните: „Така не се прави“, или пък: „Мога да ти кажа кои са моите недостатъци, но качествата ми!…“. Така че всички ние, без изключение, сме повлияни от схващането, че съществува връзка между осъзнаването на личния потенциал и самохвалството.

1. Приятелите са ни нужни поради определена причина.

Много често обкръжаваме приятелството с романтичен ореол. Не ни харесва да мислим за прагматичната му страна. Истината обаче е, че започваме да дружим с някого, защото тази дружба ни е нужна. Например нужни са ни хора, които могат да приемат нашите слабости и особености или пък да успокоят страховете ни. Или пък избираме хора, с които ни е весело, или споделяме едни и същи интереси. Възможно е да имаме приятели, с които сме напълно различна версия на себе си. Или такива, с които можем заедно да разсъждаваме на определени теми, да споделяме вижданията си за света около нас.

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

Като начало дарете им разбирането, че съществуват ценности. Живеем в модерен свят, където има голяма доза неопределеност, непредсказуемост, двусмислие и сякаш не са останали никакви ценности, няма добро и зло, хубаво и лошо.

Специалистите отделят четири компетенции, които ще бъдат от ключово значение за децата в света, който непрекъснато се променя и ще е много различен от нашия, когато пораснат.

95% от това, което се учи в училище, е неактуално

Има един такъв израз: генералите винаги са готови за битката, която вече е минала. За родителите и учителите това е още по-валидно. Когато разсъждаваме кое е полезно за детето ни, ние се оглеждаме, анализираме средата, която ни обкръжава, и си правим изводи какво трябва да учат, какво не, накъде да ги насочим. Но при това рядко мислим, че когато децата ни пораснат, нашият днешен ден за тях ще е вчерашен.

И кога стана 15 септември?

Ето няколко изстрадани съвета за родители на първокласници. Аз знам, че те седят, треперещи, пред бездната – самата аз надничах в нея миналата година.

Много важно е да запомните, че нищо от това, което виждате в тази бездна, всъщност няма значение.

1. Отпуснете се – не е важно какви ще са пластилинът, моливите, букетът. Не е фатално, ако не знаете името на учителката. Детето ще ви каже

Сутрин е, разхождам се в парка.

Срещу мен тичат и се гонят две къдрави момченца, две братчета. Едното, със зелените сандалки, е на 6, а другото, със синята тениска, е на 4 годинки.

По-голямото изпреварва, разбира се.

-       Спечелих! Спечелих! – вика той, писука като малко разрошено врабче.

А в това време малкият е спрял. Вдига от пътеката кленов лист. Гледа го замислено. Обръща се към майка си и казва:

Спомняте ли си с какъв ентусиазъм децата отиват на училище в първия учебен ден! Харесва им всичко – училището, звънецът, учителката и разбира се, самият процес на усвояване на нови знания.

Но с преминаването в по-горни класове това се променя, и то не към по-добро.