За родители
Преди да стана майка, ходех по домовете на познати и роднини с деца и с удивление гледах разрушението, което цареше там. Дори домовете, които бяха чисти и подредени, имаха явните следи от разрушения – счупени облегалки на дивана, провиснали вратички на шкафове, маси със зловещи следи от насилие. Тогава предполагах, че родителите просто не се справят особено добре с възпитанието и имат едни неконтролирани и диви деца.
Това, което непрекъснато гнети съвременния родител, като оставим настрана гладенето на училищни панталони с ръб, е чувството за вина. Накъдето и да се обърнем, навсякъде виждаме възможност да навредим тежко на детето си.
Искам да ви разкажа удивителната история на едно момче. Момче, което на 10 години не можеше нито да пише, нито да смята. Четеше на срички с усилие. Нито един случай в моята практика не опровергава толкова ясно и точно идеята на класическото образование.
„Ти си пълен провал!“ Това са думите, които ми каза моят учител по история в VIII клас, пред 23-ма съученици, когато не успях да изиграя ролята си в историческа пиеса, която поставяхме в училище. Докато плачех от обида през нощта, аз се чудех: „Наистина ли е така? Провал ли съм?“. Беше истина, че бях посредствена ученичка.
Много се пише за разликите в образователните системи в различните страни, но почти никой не коментира нещата, които са общи между най-добрите училища по света.
Днес родителите много се безпокоят за бъдещия успех на децата си. Ранна подготовка за училище, кръжоци от 3-годишни, допълнителни уроци, писане на домашни, все по-сложни учебни програми – всичко това лека-полека води до намаляването на свободната игра в живота на децата ни. Възрастните смятат, че е по-полезно да се учи, отколкото да се губи време в игра.
Ето мнението на психолога Питър Грей.
Една неочаквана причина за депресията и тревожността на децата ни.
Нивата на депресивност и тревожност у младите хора в Америка непрекъснато нарастват през последните години. Това не се дължи на променените методи за диагностика, нито пък на нарасналите предизвикателства и заплахи в съвременния свят. Промяната не е и резултат от икономически кризи, войни
Моята 6-годишна дъщеря се върна у дома, след като беше на гости на баба си, с един особен блясък в очите: „Имам една идея!“.
„Мамо, гледах детско филмче и там едни деца си говориха, че са имали ДА ден! Това е един цял ден, в който родителите казват ДА на всичко, което поискат децата. Може ли да го направим? Може ли и ние да имаме ДА ден у дома?“
Ако редовно се озовавате в ролята на семейния злодей и разбивате мечтите на децата си с една-единствена дума (мога ли да ям сладолед, вместо да вечерям? НЕ!), то най-вероятно ви е време да имате ДА ден. С няколко прости правила и много ентусиазъм можете да оставите децата си да се разпореждат и да решават какво ще се случва през деня. Ще бъдете изненадани от резултатите.
Малко са онези от нашите редици, които не дават домашни. Всеки знае как учениците в час спят, как си играят с любимите играчки или трият пръсти върху светкащи екранчета. Да не изброявам онези, дето все гледат през прозореца, очаквайки да видят я леля си, или Халеевата комета, а един път Данчо каза, че почти забелязал летящото Спагетено чудовище.
Едно изследване заключава, че няма никаква академична полза от домашните работи при децата в началните класове. Време ли е да ги забраним?
Това е един много стар дебат, участниците в който обикновено
Ако сте родител, вие добре познавате ужаса на вечерното писане на домашни. Но тъй като искате детето ви да успее в живота, продължавате да настоявате да го прави дори когато виждате, че е претоварено и изтощено.