Да си родител е...
Веднъж един млад мъж и жена му решили за ден да останат сами и да не отварят на никого. На сутринта на вратата се звъннало.
Само ако знаех какво наистина значи да си лишен от сън, преди да имам деца...Само ако знаех как думите: Мамо, мамо, мамооо!“, ще стържат по нервите ми и ще ги чувам всеки божи ден за почти десетилетие...
Първо, Господи, никакви татуировки! Нека нито един китайски йероглиф или цитат от „Мечо Пух“ не докосне нежния й ханш!
1. Шапката на детето подозрително прилича на лигавник.
2. Хората безуспешно се опитват да отклонят поглед от очарователно яркото сукманче и сандалките, обути върху чорапогащника в средата на януари.
Преди няколко дни се върнах у дома след дълъг работен ден. Независимо от това колко обичаш работата си, да си работеща майка, е доста трудно. И като всяко трудно нещо е добре да се опиташ да откриеш добрите му страни. Така че ето моите 20 причини защо понякога харесвам повече шефа в офиса си, отколкото детето шефа у дома:
Спомняте ли си безгрижните дни преди появата на децата? Как, ако трябва да отскочите до магазина, просто си измивате зъбите...
Може би повечето от вас имат злояди деца в домовете си. Дъщеря ми е склонна да опитва различни храни, но 4-годишният ми син всеки ден измисля нови причини да не яде.
Животът с едно дете – това е ваканция. Можеш да се наспиш! Можеш да живееш в неговия режим – да се разхождаш, когато то се разхождa,
1. Ще плачете – всички ще плачете. Детето, вие, баба му, другите деца и родители, които ще срещате в градината. Всъщност досега не сте се заслушвали, но след 15 септември до около 15 ноември всяка година сутрешното минаване край детска градина е като филм на ужасите – тежко визуално и слухово преживяване.
1. Докато сте на маса в компания, съставена САМО от възрастни, тя става и заявява на всеослушание: „Отивам да пишкам!“.
Не, вашата преди така деликатна и изискана приятелка не е претърпяла пълна трансформация на личността. Просто е свикнала високо и ясно да обяснява всичко, особено кратките си изчезвания. Ако пропусне да го направи и просто каже „Ей сега ще се върна“, рискува сърцераздирателен рев на две изоставени сирачета...
Понякога плача за теб, мъничка моя.
Понякога плача, защото светът е толкова голям, а ти си толкова малка и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко си мъничка в този огромен свят.
Понякога плача, защото си толкова голяма, а аз съм толкова малка и защото колкото по-голяма ставаш за мен, толкова по-малка ставам аз за теб и се тревожа – о, колко много се тревожа – за това колко съм малка в твоя свят.