Да си родител е...
Пет майки на деца с проблеми в развитието от
пет български града отговарят на
пет въпроса, зададени от „Клевър Бук“
Родителите на деца/лица с увреждания всъщност искат същото като всеки друг родител – да са спокойни, че има кой да се грижи адекватно и компетентно за децата им; да знаят, че имат свободата да се развиват като професионалисти;
Нелюбовта прави човек покорен, непохватен, свит и некрасив…
Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.
Не бива да разказваш за преживяванията си – защото са глупости, нищо важно.
Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?
1. Създайте и преживявайте традиции.
Дали това ще е просто да хапвате заедно на вечеря, или да се събирате по рождени дни и празници, или да четете книжка преди лягане, няма нищо по-важно от семейните традиции.
Те са важни, защото създават у децата чувството на принадлежност, усещането на сигурност и подкрепа, подсилва семейните връзки. Това може да се постигне и с далеч по-малки ритуали – хапването на пица всеки петък или измислянето на семейна песничка, която да включва всеки член от семейството
- Здравейте, аз съм майка, самотна майка и имам чувството, че се провалям и вредя на детето си. Бих искала да знам как да поправя нещата.
- На каква възраст е детето?
На пръв поглед възпитанието без наказания изглежда далечна утопия. Човек трябва да отговаря за постъпките си, дори да е на 2 години и провинението му да е размазаната по масата каша. Битува мнението, че детето трябва да се „стяга“ от малко, за да не ни се качи на главата.
А във вашето семейство как се справяте със сутрешното приготвяне за излизане? Споделете опита си!
Когато ме питат: „Сигурно ти е много трудно на работа, а?“, аз всеки път си мисля: „След това, което преживявам всяка сутрин, докато приготвям трите си деца за градината и училището, всяка работа е почти почивка“.
Наскоро си говорих с една позната, която за момента е без деца, но много обича да слуша да се говори за тях, защото е малко старомодна, не чайлдфри например (childfree – свободни от деца) и се кани да ражда някой ден.
Много учители ще потвърдят, че повечето проблеми в училище възникват именно с момчетата. В общия случай момичетата се адаптират по-лесно, по-спокойни са, по-бързо схващат материала и са по-прилежни при изпълнение на домашните си задачи.
Например, когато беше на 2 му пораснаха къдрици. Тежки, гладки, които можеш да навиеш на палеца си. И когато плачеше винаги плачех и аз, всеки път, дори причината да беше незначителна дреболия, все едно, че границата между телата ни все още не беше напълно ясна и мъката на единия преливаше с лекота в другия. Проникваше като през мембрана. Все едно, че имахме общ обмен на вещества и чувства. Заспеше ли, на мен започваха да ми се затварят очите. Когато си порязах палеца, той се събуди в съседната стая и запищя.
Помолихме няколко майки да ни разкажат нещо смешно и нещо важно за синовете си. Ето какво ни споделиха:
Тази година „Клевър Бук“ навършва 8 години. На практика сме във 2-ри клас!
За това време се родиха бебета, книжки, карти, приятелства и партньорства. Опитахме се да си припомним началото и се сетихме за няколко любопитни неща, които бяхме позабравили: