Maia Atanasova

В следващите седмици е пълно с поводи за празнуване – Празникът на буквите, 1 юни… Затова и ние решихме да се включим, като подаряваме подаръци НА ВАС, докато вие избирате подаръци за децата си:)

Има ли родител, който не си е задавал въпросите: Как се чувства детето ми в тази ситуация? Страхува ли се от вируса? Липсват ли му приятелите? Как ще му се отразят още зимни месеци учене и стоене вкъщи?

Приблизително половината от населението на планетата може да бъде определено като интроверти. За тях това да прекарват повече време сами със себе си е нещо нормално, дори желано. Да бъдеш социално изолиран, не представлява проблем, дори може да бъде полезно и положително заредено преживяване.

Заедно в една къща? По цял ден? Повече от месец? Как се отразява на децата това време, прекарано с родителите?

Попитах Ани, която е на 11 години, как се чувства по време на извънредното положение и какво се е променило в нейното семейство. Отговорът ѝ може да е изненадващ за мнозина, защото тя е тийнейджър:

Ще започнем с игри за по-малките - 7-8 години, но имаме идеи и за най-големите - от тийнейджъри до пенсионери :)

Всички сме вкъщи, при това повече от всякога. И дори вече да имаме ритъм и организация на учебните и работните часове, имаме и много време, в което да сме заедно. Ние ви предлагаме нашите игри, защото са умни, забавни и със сигурност ще допринесат за приятни семейни вечери, поне за малко далеч от мониторите.

За някои родители думата „конкуренция“ има отрицателно значение – борба, съперничество между децата, при което един печели и много губят. Според тях състезанията и олимпиадите могат да причинят стрес и разочарования на детето.

Ето за какво могат да послужат кутиите за обувки, които все ви е жал да хвърлите и прибирате някъде в гардероба!

Предстоят доста почивни дни с децата и е напълно възможно да им доскучае… Ако искате да отложите даването на устройствата, ви предлагаме няколко идеи за (съвместни) занимания, които със сигурност ще им харесат!

Вече съм на 40 години и да си призная честно, най-важните неща научих не в училище и в университета, а в професионалния и личния си живот. Т.е. все още не съм убедена, че имаше изобщо някакъв смисъл да уча химия, физика и по-сложната част от математиката, защото те никога, за нищо не ми потрябваха поне до този момент.

Баща съм на деветгодишен син в трети клас.

Всеки път, когато прекосявам училищния двор, най-често със сина ми до мен, чувам реч на омразата, с която малки и големи ученици се обръщат едни към други. „Всеки път“ не е случаен израз, а означава, че това се случва действително всеки път.

Тази тема ме затрудни много, защото гледам на нея едновременно от много гледни точки: като ученик, като родител на двама много различни ученици, като обучаващ възрастни, и всичко това през очите на бивш пънкар.